Европа се нуждае от корекция на правилата си относно пазарите и финансите

Авторът е ръководител на Société Générale и някогашен член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка

Модната дума в Европа през днешния ден — за ускорение на процеса на интеграция в Европейски Съюз и използване на рекомендациите за промени, направени в отчетите на Марио Драги и Енрико Лета — е „ опростяване “. Това, съгласно политиците, не би трябвало да значи „ дерегулация “.

Няколко работни групи бяха основани, с цел да създадат съответни оферти за опростяване на европейската законодателна и регулаторна рамка. И въпреки всичко, съдейки по постигнатото до момента, съществува действителен риск всички тези старания да доведат до скромни резултати.

Опростяването на разпоредбите във финансовия бранш не е лесна задача. Това, което в действителност е належащо, е да ги създадем по-ясни и в сходство с задачите, които политиците се стремят да реализират. Всъщност същинският проблем през днешния ден се крие в неналичието на изясненост, която оставя прекалено много място за преценка и разнообразни тълкувания от една страна в друга — и даже на европейско равнище. Това объркващо противоречие подкопава по-широката цел за създаване на изцяло интегриран европейски пазар за спестявания и вложения.

Нека вземем един на практика образец. Една от дългогодишните стопански недостатъци на Европа е неналичието на добре работещ финансов пазар, кадърен да финансира съответно бизнеса, изключително дребните и междинните предприятия. Банковите салда са просто прекомерно лимитирани, с цел да посрещнат всички потребности от финансиране.

Един ефикасен метод за разширение на потенциала за финансиране на корпорациите би бил насърчаването на секюритизацията на банковите заеми, позволявайки на банките да продават тези активи на пазара или на профилирани вложители, като частни заеми – бранш, който се разраства бързо, в това число в Европа.

Този развой разрешава освобождение на капитал, позволявайки на банките да отпускат нови заеми. Тези финансови принадлежности употребяват по-ефективно банковия капитал и трансферират кредитния риск към небанкови институции, които могат да го ръководят по-гъвкаво, намалявайки концентрацията на риск. В Съединени американски щати пазарите на секюритизация се развиха доста — откакто бяха реформирани след рецесията от 2008 година Вместо това в Европа този инструмент остава незадоволително употребен.

Причината се крие в неналичието на регулаторна изясненост. По-конкретно, европейските правила не дефинират по прецизен метод по какъв начин следва да се ползват избрани основни параметри за секюритизация, по-специално във връзка с съотношението на приходите и риска, които би трябвало да бъдат арестувани от основателя на заема (т.нар. Изискване за задържане на риска).

Такова условие има за цел да обезпечи координиране на ползите сред субекта, продаващ активите си посредством секюритизация, и вложителите. Той изисква част от риска да се задържи от продавача в дружество, което има обилни доходи от други секюритизации и вложения. Въпреки това, защото регламентът не прецизира ясно по какъв начин да се мерят приходите, дължащи се на арестувания риск, става предизвикателство да се оцени относителната им значителност.

При липса на изясненост банковият надзирател — т.е. Европейската централна банка — е приел прекомерно ограничаващо пояснение на съществуващите правила, което се отклонява от пазарните практики и от разпоредбите, преобладаващи в Съединени американски щати и Обединеното кралство. При това пояснение секюритизацията е прекомерно скъпа за европейските банки от позиция на финансовите условия.

Това основава абсурд: до момента в който от една страна ЕЦБ обществено заявява уговорката си за развиване на европейските финансови пазари, от друга, тя задушава техния напредък посредством стеснен прочит на разпоредбите. Това води до две съществени последствия. Първият е, че европейските банки не могат да разширят кредитирането си, с цел да отговорят на търсенето на европейските корпорации, изключително на МСП. Второто е, че неевропейските финансови институции, изключително американските частни дългови фондове, които не са контролирани в Европа, получават конкурентно преимущество на зараждащия се европейски пазар.

Общият резултат, създаден от неразбираеми правила и тяхното прекомерно бюрократично използване, е, че фирмите остават без задоволително финансиране, до момента в който замяната на европейските банки с задгранични съперници предизвиква нерегулираните небанкови субекти да навлязат непосредствено в този сегмент на кредитния пазар. С други думи, по-малко заеми за действителната стопанска система и повече ненаблюдаван риск в системата. Истински шедьовър с непредвидени последици.

Това, което в действителност е належащо, с цел да се развие обединен финансов пазар, който в действителност поддържа европейската стопанска система, е не толкоз опростяване на съществуващата регулаторна рамка, а по-скоро нейното изясняване, тъй че разпоредбите да могат да се ползват поредно и с малко поверителност, улеснявайки живота на надзорните органи, финансовите медиатори и фирмите.